Вилхем Вунт 1832 до 1920

Баща на Психологията.
Културна психология – занимава се с различни етапи на човешкото умствено развитие, както са проявени в езика, изкуството, митовете, социалните обичаи, правотата и нравствеността. Вунт смята, че по простите психични функции, например усещания и възприятия, трябва да се изучават с лабораторни методи. За изследването обаче на висшите психични процеси, например учене и памет, научното експериментиране обаче не е възможно, защото техните процеси са обусловени от езика и други аспекти на културната ни подготовка. Вунт посвещава 10 години на развитието на своята културна психология, но областта така както си я представя няма почти никакво влияние върху американската психология.

Психологията на Вунт разчита на експерименталните методи на природните науки, особено техниките използвани от физиолозите. Той адаптира тези научни методи за изследване към новата психология и продължава да изследва предметната и материя по същия начин по който физиците изучават своя предмет. Предметът на Вунтовата психология с една дума е съзнанието. Според него
съзнанието включва много различни части и може да се изучава, чрез метода анализ или свеждане. Той е убеден, че съзнанието е активно в организирането на собственото си съдържание. Следователно изучаването само на елементите, съдържанието или структурата на съзнанието може да осигури единствено началото на разбирането на психичните процеси. Той се съсредоточава върху самоорганизиращата способност съзнанието. Вунт нарича системата си волунтаризъм – термин, който извлича от думата volition (воля), дефинирана като акта или силата да се желае нещо. Волунтаризма се отнася до силата на волята да организира съдържанието на  съзнанието, във висши мисловни процеси. Вунт подчертава не самите елементи, а процеса на активно организиране или синтезиране на тези елементи. Вунт все пак признава, че елементите на съзнанието  са основни, без тях няма да има какво да се организира . Според Вунт , психолозите трябва да се занимават с изучаването на непосредствения , а не опосредствения опит. Опосредствения опит ни осигурява информация или познания за нещо друго, а не за елементите на опита. Това е обичайната форма, в която използваме, опита за да придобиваме познание за света.Според Вунт непосредственият опит е непредубеден, неоцветен от никакви лични интерпретации.

   Методът на интроспекцията- Вунт описва психологията си като наука за съзнателният опит. Следователно методат на научната психология трябва да включва наблюдения на съзнателния опит. Същевременно само човекът, които има такъв опит, може да го наблюдава. Вунт решава хе метода на наблюдението задължително трябва да включва интроспекция- изследването на собственото психично състояние. Тои нарича този метод вътрешно възприятие.. Метода на интроспекцията не е измислен от Вунт- тои може да се проследи до Сократ. Нововъведението на Вунт е приложението на прецизен експериментален контрол над условията, при които се осъществява интроспекцията.          

  Интроспекция: изследване на собственото съзнание, за да се инспектират и докладват собствените мисли или чувства.             Интроспекцията или вътрешното възприятие се провежда при ясните правила и условия, които той поставя :- наблюдателите трябва да могат да определят кога следва да се въведе процесът, - наблюдателите трябва да са в състояние на готовност или напрегнато внимание., - трябва да е възможно наблюдението да се повтори няколко пъти.,- трябва да е възможно експерименталните условия да варират от гледна точка на контролираното манипулиране на стимулите., Последното условие включва същността на експерименталния метод : вариране на условията на стимулната ситуация и наблюдаване на възникващите в резултат в споделения опит на изследваните лица. Вунт вярва че тази форма на интроспекция – вътрешното възприятие – ще осигури всички сурови данни , нужни за проблемите , представляващи интерес за психологията , точно както външното възприятие осигурява данните за науки като астрономията и химията. При вътрешното възприятие  фокусът е вътре в наблюдателя : неговите съзнателни преживявания

Вунт рядко приема типа качествена интроспекция, при който изследваните лица просто описват вътрешните си преживявания. Типът  интроспективен доклад, който той търси, се занимава предимно със съзнателните преценки на изследваните лица за размера, интензитета и продължителността на различни физически стимули – това са типовете количествени преценки, правени във психофизическите изследвания. Само малък брой от лабораторните изследвания на Вунт използват отчети на изследвани лица със субективна или качествена природа например приятността на стимула, интензитета на образа или качеството на усещането. Повечето от изследванията му включват  обективни измервания, осигурени от сложна лабораторна апаратура, и много от тези измервания са време на реакция, записвано количествено. Когато се натрупват достатъчно обективни данни, Вунт прави заключения от тях за елементите и процесите на съзнателния  опит. След като е дефинирал предметната материя и методология на новата своя наука психология, Вунт очертава и целите си :- да анализира съзнателните процеси на основните им елементи; - да открие как тези елементи са синтезирани или организирани; - да определи законите на свързването на елементите, ръководещи  организацията им ;

Вунт смята, че усещанията са едната от двете елементарни форми на опита. Те се възбуждат винаги когато се сетивен орган е стимулиран и възникващите в резултат импулси достигат мозъка. Чувствата са другата елементарна форма на опита. Усещанията и чувствата са едновременни  аспекти на непосредствения опит. Чувствата са субективните допълнения на усещанията, но не възникват директно от сетивен орган. Усещанията са придружени от определени качества на чувствата: когато усещанията се комбинират  за да формират по – сложно състояние, възниква качеството  чувство

Вунт предлага триизмерна теория за чувствата, базирано на три измерения: 

приятно – неприятно

напрежение – релаксация 

възбуда – потискане.

Аперцепция: процесът, чрез който се организират  психичните елементи. Според Вунт аперцепцията е активен процес. Върху съзнанието ни не въздействат само елементарните усещания и чувства, които преживяваме. Обратното: той действа въз основа на тези елементи по творчески начин, за да изгради цялото. Следователно Вунт не мисли за процеса на асоциация по пасивния, механистичен начин, прегръщам от повечето емпирици и асоциационисти.