Теория за рефлекса - М. Сеченов

Дава мощен тласък за развитието на рефлексите. За първи път в книгата си “Рефлекси на главния мозък” -1863г.- дефинира рефлекса като закономерност нервна реакция, породена от въздействие външна или вътрешна среда.
Рефлекса спрямо него притежава три компонента структура:

• сетивен орган - възпроизвеждане въздействието от външната среда
• мозъчен център - обработка на информацията
• орган за действие -мускулно влакно или група мускулни влакна

   Сеченов казва, че рефлекс и психика не се противопоставят и всеки психичен акт е рефлекс.
Сеченов включва физиологично понятие рефлекс  в системата на психологични понятия, като подчертава органичната роля на рефлекса за адаптивно поведение.

   Идеите на Сеченов са силен удар срещу привържениците на едностранчивото тълкуване на психиката, които я отъждествяват с понятието гносеологизъм или с понятието бихевиоризъм или с вътрешни преживявания на хората - едистенциализъм.
Сетивността според Сеченов - като движение между формата на примитивна, неразчленена и сложна, разчленена и координирана.
Там където усещането не е способно към разчленяване, сетивния орган е устроен сравнително просто.При окото и ухото има сложна сетивност породена от сложното устройство на анализатора.Сечено приема идеята за диференциация на информацията, която постъпва чрез тях.Той настоява сетивните органи да се делят на висши и низши, субективни и обективни/ низши-субективни, висши-обективни.
Именно обективността определя жизнения смисъл на висшите сетивни органи, сложното им устройство и координираност.
        Психологичен образ
        Сеченов смята, че идеята за недостъпността до външния свят по отношение на човека се обосновава на факта, че много често се сравняват външните причини с низши - неразчленени усещания. Сходно подобие може да бъде дадено, като знание за индивида само, чрез висшите разчленени усещания, които са еквивалентни на външния свят и затова са обективни. Всеки индивид трябва да се стреми в своето развитие към опознаване на външния свят, чрез висшите разчленени усещания.
       Сеченов настоява да се прави категорична разлика между усещанията и пространствените виждания. На ниво усещане да се разграничава светлина от тъмнина, но когато в съдържанието на зрителното впечатление се включат видоизменения, съответства на големината и формата на светлия източник - тогава имаме пространствено виждане.