Функции на нервната клетка

 Възбудимост на нервната клетка

Отделните клетки имат различни функции, но те притежават и някои общи физиологични прояви, като възбудимост и проводимост. Възбудимостта  на  отделните  нервни  и  мускулни клетки  е  различна.  Мярка  за възбудимостта  може  да  бъде,  интензитетът  на  праговия стимул,  т.  е.  стимулът,  който предизвиква деполяризация, надминаваща критичния праг Колкото разликата между потенциала на покой и критичния праг на една клетка  от  възбудима тъкан  е  по-малка,  толкова  по-слаб  стимул  ще  бъде  достатъчен  за предизвикване  на потенциал  на  действие  и  съответно  възбудимостта  ще  бъде  по-висока. Възбудимостта на скелетния мускул намалява при настъпване на умора. Възбудимостта на нервните  клетки  при недостиг  на  О2  също  намалява.  Освен  с  интензитет  стимулите  се характеризират  и  с времетраене.  За  всяка  възбудима  структура  има  някакво  минимално времетраене, което е необходимо, за да се предизвика процес на възбуждане при въздействие на праговия стимул. Колкото времетраенето на дразнителя е по-малко, толкова повече трябва
да се увеличи силата на дразнителя, за да се получи възбуждане. При твърде кратки стимули,
независимо от техния интензитет, възбуждане не се предизвиква. Възбудимостта се променя в хода на протичане на възбудния процес. По време на локалния отговор Възбудимостта е по висока, т. е. възбуждане може да се предизвика от стимул с малък интензитет. По време на потенциала на действие възбудимостта е равна на нула. Този период се нарича абсолютно рефрактерен период. Следва относително рефрактерен период, през който Възбудимостта постепенно  се  възстановява,  и  при  наличие  на  силен  дразнител  може  да възникне нов цикъл на възбуждане. Продължителността на тези фази с различна възбудимост определят възможната честота на нервните импулси в един нерв, както и начинът, по който се сумират съкращенията в напречнонабраздените мускули.
Провеждането на възбуждането в нервните влакна се подчинява на три основни закона: 

1.  За провеждане на възбуждането е необходима както морфологична цялост и непрекъснатостна нерва, така и запазване на функционалните свойства по хода на целия нерв. 
2.  При дразнене на аксона възбуждането може да се провежда двупосочно, т. е към тялото наневрона и към периферните разклонения. Независимо обаче от тази потенциална възможностна практика в организма провеждането е само еднопосочно, защото участъкът от нерва, откойто идва възбуждането, се намира в рефрактерна фаза и по този начин възбуждането сепредава по посока на крайните разклонения, които образуват синапен. 
3.  Провеждането на възбуждане в периферните нерви е изолирано за отделните аксони. Заповечето от периферните нерви това се осигурява главно от наличието на миелинова обвивкана отделните влакна.  

Скорост на провеждане на  възбуждането  по  нервните  влакна.  Тя  зависи от дебелината на нервните влакна и от това дали имат миелинова обвивка. В процеса на израстване на организма,освен дължината, се увеличава и дебелината на нервните влакна, така че нараства и скоростта на провеждането.

Проводимост  на  нервната  клетка

Отделните  клетки  имат  различни  функции,  но  те  притежават  и  някои  общи физиологични прояви, като възбудимост и проводимост. Характерна особеност на акционния потенциал е, че той се разпространява по цялата дължина на клетката, върху която е приложено дразнене. Нервните импулси, които  протичат  по  нервното  влакно  не  отслабват  с  отдалечаване  от  мястото  на дразненето.  Силата  и  скоростта  на  нервния  импулс   също  не  отслабват.  Такова предаване без затихване се нарича бездекрементно. Нервното влакно активно участва при предаването на импулса. Възникналото  в  даден  участък  на  клетката  възбуждане  става  причина  за разпространението  му  като  възбудна  вълна.  навлезлите  в  клетката  и  предизвикали деполяризация натриеви йони се насочват към съседния участък на вътрешната страна на клетъчната мембрана, защото там концентрацията на натриеви йони е по-ниска. От външната страна на клетката става движение на натриеви йони в обратна посока, пак от ниска към високата концентрация. По този начин смяната на поляритета се придвижва, докато  достигне  края  на  нервната  клетка.  Провеждането  на  възбуждането  при миелинизираните влакна се осъществява само на места където има прищъпване на Ранвие. Там, където има миелин, влакното е изолирано и възбудната вълна се пренася от едно прищъпване на Ранвие до друго на скокове – салтаторно. То става с по-голяма скорост, която зависи от степента на миелинизация. По добре миелинизираните влакна предават по-бързо импулсите. Според скоростта на провеждане на възбуждането, нервните влакна се делят на три типа: А, В и С. В група А се различават четири подтипа нервни влакна: алфа, бета, гама и делта. Най-бързо провеждат влакната от подтип алфа.  С такива влакна е осигурен двигателния акт. Влакната от тип В са предимно от вегетативната нервна система. Влакната от тип С нямат миелинова обвивка и провеждат възбуждането с по-малка скорост. в голяма част това са влакна от вегетативната нервна система, но тук спадат и влакната, които провеждат усета за топло, студено и допир. Провеждането на възбуждането по нервното влакно има няколко особености:
• възбудната вълна се предава двустранно
• нервните влакна провеждат импулсите си изолиран, независимо че влизат в състава на един и същи нерв
• нервното влакно може продължително време да провежда нервен импулс, без да дава проява на умора
• през  едно  нервно  влакно  може  да  преминат  определен  брой  импулси  за определено  време.  Причината  за  това,  е  че  съществува  период  на възстановяване, през които мембраната не се е върнала в изходна позиция. .
• всяко  въздействие,  физическо  (нараняване)   или  химическо  (упойващи вещества), води до прекъсване на предаването на импулсите, за това нервното влакно трябва да има анатомична и функционална цялост. Нервните клетки преработват получената информация и я предават от едно място на друго. В зависимост от силата на сигналите, носещите информация, тя може да се предаде от клетка на клетка или да не се предаде.  Взаимодействието на две клетки се осъществява на мястото на контактуване на аксона на една клетка с тялото или дендрида на друга клетка. Това място се нарича синапс.