Цялата функция на гръбначния мозък – функции е свързана с контролавърху вътрешните органи и предаване на нервните импулси към органите. Гръбначниятмозък има две основни функции – проводна и рефлексна. Проводната функция сесъстои в осъществяването на двупосочна връзка с главния мозък и тялото, арефлексната функция в координирането на дейността на различни органи.
Проводната функция се осъществява от аферентни и еферентни нервни влакна, коитоизграждат бялото вещество на гръбначния мозък . Аферентните влакна представляват, по които централната нервна система получава информация от външната среда на организма за болка, допир, температура,положение на тялото. Тази информация се нарича обща сетивност.
Еферентните влакна предават двигателните команди от централната нервна система към гръбначния мозък , за това сенаричат двигателни. Волевите движения се осъществяват чрез импулси по т.нар.пирамиден път. Всички останали еферентни пътища се наричат екстрапирамидни. Тесъздават плавност и точност на движенията и спомагат за поддържане на равновесието.
Пирамидният или кортико-спиналният път е съставен от два неврона- централендвигателен неврон и периферен двигателен неврон. Рефлексната функция на гръбначния мозък се осъществява с помощта на прости рефлекси,най-често реализирани от три неврона.Рефлекси, при които проявата на които взематучастие два неврона, са малко. Гръбначномозъчните рефлекси са двигателни ивегетативни. Двигателните рефлекси регулират и координират движенията наскелетните мускули и поддържат мускулния тонус. Вегетативните рефлекси регулират дейността на вътрешните органи, кръвоносните съдове и жлезите. Вегетативните рефлекси са изпразването на дебелото черво и на пикочния мехур, съкращенията на маточната мускулатура при раждане и др.
Всеки гръбначномозъчен рефлекс се осъществява от няколко сегмента, но винаги има един, който дава основният отговор. Различните нива на гръбначния мозък са свързани с различни рефлекси и функции. В шийната част се осъществяват рефлекси на мускулатурата на горните крайници, в гръдната част – на туловището, а в поясната – на долните крайници.
При прекъсване на гръбначният мозък, не зависимо от причината – травма или възпаление, настъпва усилване на сухожилните рефлекси. Те загубват своята ограниченост и локализираност, получават се по-широки зони и участват повече ефекторни единици. Това се дължи на изключване на потискащото влияние на мозъчната кора.
С гръбначния мозък са свързани и рефлексите на мускулния тонус. Задържане на гръбначномозъчните рефлекси. Задържането е нервен процес, противоположен на възбуждението. То е такова състояние на нервните клетки, при което възбуждение не може да премине през тях. Нервните клетки могат и да се възбуждат, и да бъдат в състояние на задържане. Чрез процеса задържане се обяснява съгласуването на мускулите при движение. Когато едни мускули се свиват, другите са разпущат. Това е във връзка с последователното възникване на огнища на възбуждение и задържане в съответните клетки на гръбначния мозък.
0 коментара:
Публикуване на коментар