Устройство на нервната клетка

   Основната структурна и функционална единица на нервната система е  нервната  клетка,  наречена  още  неврон.  Невронът  има  специфични  структурни  и функционални елементи за приемане, преработване по определен начин (интегриране), провеждане  и  предаване  на  сигнали.  Броят  на  нервните  клетки  (невроните)  при раждането на детето е около 150 милиарда. Те нямат способност да се делят, за това през целият живот на човека техният брой непрекъсната намалява, но израстъците им продължават да нарастват и да образуват нови връзки. Това осигурява пластичност на нервната  клетка  и  възможността  й  да  възстановява  своята  дейност  след  травма.

Големината на невроните е от 4 до 150 микрометъра. 

Основните части на неврона са тяло, в което се намира клетъчното ядро, къси и един дълъг израстък. 

• В зависимост от функционалната им роля невроните са: 

а) Моторни (двигателни) неврони - предават импулси за съкращение на мускули.

б) Сетивни неврони - предават импулси от рецепторите към ЦНС.

в)  Междинни  неврони,  наречени  още  интерневрони  -  образуват  връзки  между

невроните  в  ЦНС.  Част  от  интерневроните  предават  възбудни,  а  част  -  задръжки

импулси.

Клетъчното тяло на неврона е изградено от клетъчна мембрана, цитоплазма с разположени  в  нея  органели  и  ядро.  Клеттчната  мембрана  се  състои  от  белтъци, мазнини  (главно  липиди)  и  малко  въглехидрати.  Дебелината  й  е  5-10  нанометъра. мембранта има свойството на “избирателна пропускливост” – пропуска едни вещества, а други – не. Цитоплазмата  представлява  сложна  система  от  каналчета,  цистерни  и мехурчести разширения. Органелие са образувания на клетката, които извършват определена функция. В

зависимост  от  това  те  се  разделят  на  универсални  и  специфични.  Универсалните органели са присъщи на всички клетки. Те изпълняват общи функции без които клетка не  може  да  съществува.  Специфичните   органели  са  характерни  само  за  клетки, специализирани да изпълняват определена функция.

Ядрото  на  неврона  е  голямо,  кръгло,  разположено  в  центъра  на  тялото.  То контролира клетъчната активност, регулацията  на енергийните процеси, растежа и храненето. В него се съдържа генетичният материал.  У човека ядрото съдържа 23 чифта  или  общо  46  хромозоми  с  множество  гени.  Всеки  ген  или  група  от  гени контролират различни функции и отговарят за съществуването на различни системи. Ядрото във всяка клетка притежава цялата генетична информация за човека.  Израстъците биват два вида: обикновено един дълъг и много къси.  Късите израстъци носят наименованието дендрити, дългият израстък – аксон. Дендритите са множествени и разклонени, с което се създава голяма повърхност за възприемане на сигнали  от  други  неврони.  Аксонът  може  да  има  значителна  дължина,  както  са например  аксоните  на  двигателните  неврони  от  гръбначния  мозък,  които  достигат върха на пръстите на крака. В своя край аксоните се разклоняват и залягат върху различни прицелни клетки, на които могат да предават сигнали. Броят и формата на дендритните  разклонения  могат  да  бъдат  твърде  разнообразни  и  да  образуват структури, подобни на многоклонесто дърво.