Джеймс Уилям - Функционализъм

   Американските психолози се насочват към изучаване на поведението, затова са толкова чувствителни към практиката - нарастване на производителността, изостряне на конкуренцията на различни нива, и така се създава култ предприемчивостта и практицизма.

Основна задача е да се изследва как индивида се приспособява към средата посредством психични функции и да се открие най ефикасния начин на приспособяване 

   Основоположник на функционализма е Уилям Джеймс.(11 януари 1842 г. - 16 август 1910) -баща на Американската психология. Роден 1842г. в Ню Йорк, в богато семейство. Баща му има влияние в политиката. През 1867г. слуша лекции по физиология, които тълкуват възможната близост до психологията и стига до извода за сформиране на нова наука, която трябва да намери място в Америка и да влияе на другите утвърдени вече научни системи.

Владее френски и немски език и почва да общува с психолози от групата на Вунд.Познава трудовете на Хелмхолц, изучава книгата “Елементи на физиката”. Категорично решава, че психичното обоснование трябва да бъде еволюционно-биологическото.Пет години по-късно той става преподавател по анатомия и физиология в Харвард и малко по късно чете лекции за отношението между психологията и физиологията. Работи в Харвард и през 1898г. издава най - значимия си труд “Основи на Психологията” и дефинира предмета на психологията като наука за менталните явления т.е. тя е една естествена наука, която изучава условията за възникване на психичните явления.След смърт му възниква спор дали е имал в предвид нервната структура на съзнанието или нервното устройство.

Джеймс се обявява за прагматик, а през 1870г. членува в клуба на Пиърсън - един от най - известните интелектуалци в Америка. Концепцията на клуба е, че всичко което изгражда представите на образите при човек не се свежда само до съзнанието а винаги включва и функциите на съзнанието което се свързва с реалността. За да се изучи съзнанието трябва да се изучават функциите. Там работят много психолози, философи.

Оригиналната идея на Джеймс се заражда в следствие на промяната в някаква анатомична система - теорията за емоцията. Външния дразнител предизвиква в организма изменения наречени - пертурбации, които се преживяват от субекта като емоционални състояния.

Действието на заинтересования субект е проблема който насочва научния интерес на Джеймс т.е. при нежелани емоции човек може да ги подтисне като извършва видими /външни действия характерни за емоция с противоположен /обратен знак.

   Джеймс ревизира идеята на Вунд за атомарния състав на психиката и се обявява срещу класификацията на психичните свойства и качества на личността. За Джеймс не е възможно психичния живот на човек да бъде така точно класифициран и няма точна подредба между различните процеси и тяхната сложност. За него съзнанието представлява психичен поток.

Човек възпроизвежда своите усещания и възприятия като елемент на индивидуалното му състояние, но свързващи се в постоянно променящи се комбинации и те са в непрекъсната динамика. Според Джеймс човек не може да преживее в буквалния смисъл два пъти един и същ психичен процес /еднакво състояние.

Тази непрекъсната динамика се проявява в човешкото поведение и в психичните функции чрез които съзнанието се свързва със света. Той стига по-далеч и определя два потока в съзнанието:

1. .Уравновесен спокоен - относително неподвижен, този поток позволява на индивида да добави знания и да ги съхранява. 
2. Поток с изключително силна динамика, Джеймс и казва поток на летене свързан е с идеите на индивида възгледите, моралните основания с всички сложни психически състояния /образования.

За втория потока казва Джеймс е върхово движение и стабилитет не е възможен и неподвижността е недопустима характеристика.Издига като основа постулата за “Индивидуалните способности на съзнанието”.Със своята теория той показва, че човешката част на психиката е непостижима за изследване защото е в движение /динамика.

Учението на Джеймс - АЗ - цялата сфера на самосъзнанието, самооценката на Аз-а, изразява целия вътрешен свят на човека в който Аз-а е винаги активен винаги в динамика, една силна проява на тази динамика е емоционалното поведение.

   Към 30 годишна възраст Джеймс говори за активно приспособяване на индивида към средата в която живее и активността на АЗ е свързана с биологичната природа на всеки индивид.Според Джеймс човек е субект който се връща към биологичното си, осигуряването на съществуване на живот на организма и затова същността на Аз-а е приспособен орган към деловия живот /среда подсигуряващ комфорт на органа към средата.

Джеймс отнася съзнанието не само към адаптивното действие но и към структурата на личността, която формира. За него личността е всичко което човек счита за свое.

Той описва четири форми на АЗ

• Материалното АЗ - телесността, дрехи имущество и т.н.
• Социалното Аз - определя всичко което се отнася до лични претенции, дружба, другарство, постоянно желание да се получи положителна оценка от другите.
• Духовното АЗ - включва процеса на съзнанието и психичните способности.
• Лично /чисто АЗ - чувство за идентичност - лична идентичност самооценка.

Социалното АЗ - развива идеята за постоянно участие в социалните отношения. Той подчертава че човек не може да развива характеристиките на съзнанието ако не общува със себеподобни. Самотата разрушава Аз-а.Социалното АЗ пряко зависи от съзнанието от страна на индивида от реакциите на другите спрямо него

И съответно всеки човек носи няколко социални Аз-а в себе си, които съответстват на мнението на различните групи към които се стреми и цени. Постепенно Джеймс стига до проблема за оценяване на самите себе си, търси факторите които определят чувство на удовлетвореност и неудовлетвореност от живота.

! Той прави следната формула:

                                                                                 УСПЕХ

                                 САМОУВАЖЕНИЕ =    ------------------------

                                                                              ПРЕТЕНЦИИ

   Според Джеймс самоуважението пряко зависи от нарастване на успеха или намаляване на претенциите. Реално самоуважението ще нарасне при реален успех или отказ от него. Джеймс предпочита втория вариант. Всяко решение на АЗ е излишно бреме и усилие. Отказвайки се от претенциите се Джеймс си противоречи.Той разбира успеха чисто формално само като стремеж да бъдеш преди другите. Не се отнася успеха със силата на желаната цел и за това смята, че успеха не винаги води до обогатение на личността.

    В началото на 20век в Джеймс започват колебания и насочване към мистицизъм.

През 1904г. написва статията “Съществува ли съзнание”. Колебае се между двата постулата: 

1. Че съзнанието в своето съществуване постоянно се съотнася с реалния свят; 

2. Че съзнанието се появява не толкова в елементарното приспособително поведение колкото в мислите, чувствата, поведение, идеи и т.н.

Те го водят до ревизия на класификацията на личността /личното АЗ.

   Джеймс казва, че социалния АЗ има две форми: 

1. емпирична - реална форма; 
2. особено потенциално социално АЗ което се реализира само в сферата на идеалния свят на духовността, чрез общуване или с Бог или абсолютния разум.

Следователно всяко социално АЗ трябва да се стреми към усъвършенстването на този потенциал на духовната форма, чрез общуване с абсолютния разум. Типичен предмет на неговия научен интерес е високо развитата личност постигнала присъствие в идеалния свят, чрез усъвършенстване на своята духовност.

Джеймс се определя като Екзистенлист - затваряне и самоосъвършенстване.