Немски лекар и психоаналитик (Бремен, 1877 - Берлин, 1925). Като асистент на Е. Блойлер* в Цюрих (1904-1907) се среща с К. Г. Юнг, който го посвещава в творчеството на 3. Фройд. От 1907 год. е последовател на Фройд. Установява се в Берлин като специалист по нервни болести, упражнява психоанализа и през 1910 год. основава Берлинското психоаналитично дружество, чийто председател е до смъртта си. Творчеството на К. Абрахам обхваща изследването на браковете между лица с роднинска връзка, сънищата и митовете (1909), формирането на характера, развитието на либидото (1916) и психозите. Идеите му за ранното възникване на обектните отношения и за предгениталните стадии са в основата на схващанията на М. Кпайн, М. Буве и други психоаналитици.
