Френски философ (Париж, 1859 -1941). Блестящ ученик на Висшето педагогическо училище, Бергсон става доктор по философия на 30 години. След това е назначен за професор в Колеж дьо Франс и приет във Френската академия (1914). Удостоен е с Нобеловата награда за литература (1928). Като психолог, изследващ вътрешния свят, той отхвърля изкуствения характер на аналитичната, чисто интелектуална интроспекция, която не позволява да се обхване цялото богатство на психичните явления. За това е необходимо, казва той, да се обърнем към интуицията, която прониква в обекта на нашето мислене непосредствено и в неговата същина. На асоциациите Бергсон противопоставя потока на съзнанието, жизнения порив, творческата еволюция. В търсенето на автентичната даденост той е предвестник на най-модерните тенденции във феноменоло-гията. Най-важните му съчинения са: Творческата еволюция (1907) и Мисълта и изменящото се (1934).
