Метод, произлязъл от учението за наследствеността, с който се цели подобряване на човешкия вид. Б. Ръсел (1929) различава две форми на евгеника: едната е позитивна и се състои в подпомагане развитието на „добрите потекла", а другата е негативна и е насочена към спиране роенето на „лошите потекла". По инициатива на М. Р. Греъм в началото на осемдесетте години в САЩ бе създадена банка за сперма от лауреати на Нобелова награда и „свръхнадарени" жени бяха осеменени със сперматозоидите на прочути учени (А. Кориа, 1987). За да попречат на субектите, носители на аномалии, да се възпроизвеждат, някои страни прилагат не само контрацепцията и терапевтичния аборт, но и стерилизация. В Китай например, където през 1987 год. е имало 4,4 млн. инвалиди по рождение, е приет евгеничен закон, за да се намали броят на хората с недъзи и „повиши качеството на китайската нация". Евгеничните съвети са полезни, но стерилизацията крие опасността от насилствено налагане и разпростиране върху цели групи от индивиди, оценявани като „девиантни".
