Окончателно прекратяване на жизнените функции на организма. Мисълта за смъртта обикновено предизвиква тревожност, тъй като представлява съзнание за едно непонятно небитие. Ако смъртта на човек се изживява обикновено от близките му като непоправима загуба, предизвикваща скръб, а понякога невроза или дори смърт у някои народи (ескимоси, индианци от островите Фиджи) тя е повод за увеселения: членовете на тези общества са убедени, че след смъртта съществува по-щастлив живот. Опитвайки се да проникнат в тайните на смъртта, след седемдесетте години психиатри и психолози се опитват да съберат максимална информация от хора, които са били на прага на смъртта. Има много свидетелства за „небесна светлина", за „необикновена светлина", за чувство за блаженство. Според Р. Зигел, тези впечатления биха могли да се обяснят с масираното освобождаване на ендорфини в момента, в който организмът усеща приближаването на смъртта.
