Съвкупност от тестове, основаващи се на системното наблюдение върху развитието на кърмачетата и бебетата. Чрез тези тестове се изследват различни аспекти от поведението на бебетата: двигателна функция, поза (нагласа спрямо хората и предметите), език и психосоциалното поведение. Първите скали за психомоторното развитие в ранното детство са създадени от А. Гезел (1925) и Ш. Бюлер (1932). В края на седемдесетте години американският педиатър Дж. Б. Брейзелтън предложи нова скала за поведението на новороденото. Във Франция психолозите използват скалата за психомоторно развитие в ранното детство, създадена от О. Брюне и И. Лезин. Някои тестове за бебета позволяват да се определи възраст и коефициент на развитие, но техните предикативни възможности са твърде ниски.
