Интересът, пораждан от даден обект; уважение, което ни вдъхва определена личност. Понятието „ценност" е субективно по своята същност; то варира в зависимост от индивидите и ситуациите; свързано е със задоволяването на потребностите. Един предмет има ценност, доколкото е желан. Разграничават се различни ценности: биологически (здраве), икономически (право), морални (чест), религиозни (свещено), естетически (красота) и т.н., но човешкото същество реално осъзнава света на ценностите посредством ефективността и междуличностните отношения. Да си обичан означава че притежаваш ценност. Когато едно дете е сигурно, че е обичано от родителите си, то притежава неунищожима духовна сила. Изоставеното дете чувства липсата на интерес към него от страна на родителите му като лична девалоризация. Ценността на дадена личност е колеблива, лабилна, непрекъснато бива поставяна под въпрос; индивидът, който се стреми към самоопределение, може. да го постигне само чрез съотнасяне със своя социален свят; той придобива ценност в собствените си очи само доколкото е носител на ценностите, които неговата група му признава. Те се съдържат в неговия статут. Колкото по-висок е той в социалната йерархия, толкова по-голяма ценност придобива; в това се състои една от подбудите за амбицията.
