Психо-терапевтична техника, създадена от Р. Дезоай (1938), състояща се в провокиране въображението на даден субект с цел припомняне, тълкуване и включване на неговите фантазии в съзнателния му живот. Пациентът бива настанен във фотьойл за релаксация или ляга на диван със затворени очи в полутъмна стая. Когато достигне състояние на отпускане, близко до заспиването, от него се иска да си представи някаква ситуация и да се движи в така създаденото от него пространство. Забелязва се, че общо взето, движенията на издигане са свързани с положителни чувства и светли образи, докато слизането изразява неприятни изживявания и тревожност. След всеки сеанс пациентът описва какво е изпитал като уточнява природата на изразените чувства. По време на интервюто с терапевта, той анализира многобройните аспекти на своите представи и така открива произхода на вътрешните си конфликти и душевното си богатство. Индикации на този психотерапевтичен метод са главно невротичните състояния.
