Съновидение

Поредица от образи и психични явления по време на сън. Съновиденията, които продължават от десет до петнайсет минути, се появяват най-често в началото и в края на нощта, главно във фазите на „парадоксалния" сън*; като цяло те заемат около една четвърт от нашия сън. Всички сънуват, дори и тези, които твърдят обратното. Експериментално доказателство за това предоставят неврофизиолозите, които, изхождайки от приниципа, че онирич-ното мислене има главно визуален характер, записват очните движения на спящи индивиди. Те установяват, че съновиденията съвпадат с появата на бързи очни движения; и наистина, ако точно в този момент спящите бъдат събудени, те казват, че тъкмо са сънували (У. К. Демент). Но забравянето настъпва много бързо: след повече от осем минути от края на очните движения само 5% от спящите си спомнят, че са сънували. Това обяснява, че съновиденията, за които си спомняме, са именно тези които са близки до събуждането. Мислите в съновидението са във връзка със сензорните дразнения, възприемани по време на съня'(например, иззвъняване на телефона, което възприемаме като камбанен звън), със спомените и афективните ни състояния. 3. Фройд доказва, че образният език на съновиденията (явно съдържание) има винаги дълбок смисъл (латентно съдържание), който може да се разбере," ако бъде анализиран и ако се прибегне дo асоциация на идеите. Най-сложните чувства, Понятията, в него са изразени чрез зрителни образи под обикновено сгъстена и символна форма. Следващият пример, зает от Фринк, показва богатството на един образ от съновидение: млада жена сънува, че купува много елегантна и много скъпа черна шапка. Анализът разкрива, че тя наистина искала шапка, но трябвало да се откаже заради безпаричието на мъжа си, който бил тежко болен. От друга страна, тя говори за много богат човек, когото познавала преди сватбата си и в когото била силно влюбена. Значението на съня й изглежда като решение на три изтласкани желания: смъртта на мъжа й (траурна шапка), омъжваме за любимия човек и много пари (високата цена на шапката). Идеята, че съновидението е осъществяване на желание съществува преди Фройд. Откриваме я в тибетските и будистките текстове, както и в писанията на църковните отци като св. Василий Велики и св. Йоан Касийски. Съновидението представлява вътрешен и примитивен език (предхождащ усвояването на речта), който човек използва спонтанно, защото е удобен: единствено то може да изразява сложни състояния, които субектът не е способен да концептуализира ясно. От друга страна, според Фройд, единствено то ни позволява да изразяваме в дегизиран вид идеи и чувства, които иначе са неприемливи. Съновидението, казва този автор, изразява винаги изтласкано желание. При детето това е ясно: „Хе(р)ман (из)яде всички череши",  разказва при събуждането си едно момченце на двайсет и два месеца, което предишния ден било лишено от череши. При възрастния, който има по-добър контрол, и който е изложен на социокултурни влияния, желанието не се проявява ясно, защото е принудено да хитрува, за да се прояви. Така че ониричното мислене изглежда изкривено, схематизирано и символно; чувствата са изместени от важния елемент към друг, незначителен; първоначалното (латентно) съдържание на съня е подложено на действителна елаборация*, която го трансформира в явен сън, чийто странен характер скрива от нас дълбокото му значение. Според психоаналитиците това дегизиране е толкова повече необходимо, доколкото мисленето в съня се подчинява на изтласканото; когато едно изтласкване* не е.успешно, се създава конфликтна ситуация между отхвърлените влечения и моралните инстанции на спящия, който се събужда в състояние на неразположение и невротичен страх. Съновидението, казва Фройд, е пазителя!, на съня; то ни предпазва от твърде силните дразнения и от непоносимите напрежения. Тази функция на съновидението не се приема от всички: А. Адлер и К. Хорни виждат в ониричното мислене no-скоро средство за организиране на бъдещо поведение (нещо като подготовка или генерална репетиция за реагиране в някаква ситуация). Други продължават да смятат съновидението за ненужна, разпокъсана дейност, състояща се от устойчиви образи и сензорни възприятия, които убягват от контрола на будното мислене.и се смесват хаотично; подреждането на съновидението е логическа реконструкция апостериори на будния субект. Тази последна теза трябва да бъде изоставена, тъй като въпреки че точната функция на съновидението още не ни е известна, знаем, че то е необходимо за психологическото ни равновесие. Наблюдавано е, че човек, лишаван от сън, след това сънува много повече от нормалното. От друга страна, при спящ, на който се пречи да сънува (като се буди щом бъдат регистрирани бързи очни движения), но продължителността на съня остава нормална, след две нощи без сънуване се забелязват признаци на тревожност и раздразнителност. Следователно, изглежда съновидението не е само пазител на съня, но по-скоро психичен процес, благодарение на който човекът запазва психо-афек-тивното си равновесие. То би могло да се разглежда като допълнителен защитен* механизъм на Аза, който задоволява в плана на въображаемото изтласкани желания, за да намали напрежението, натрупано в ежедневието. В сънищата нормалният индивид се държи почти катопсихотик, който бяга от реалността като си създава собствен свят. Но докато при последния болестният свят е постоянен и прикрива реалността, при здравия субект той изчезва със събуждането.