Неволна, но съзнавана внезапна и бърза мускулна контракти!, която настъпва само в будно състояние. Това движение може да се придружава от също така неволен, понякога неприличен вербален изказ. Разнообразието от тикове е безкрайно (лицеви, раменни, вратни, из-лайване и т.н.). Но в повечето случаи доминира само един жест, който се преувеличава в трудни ситуации, може да се измества, но трудно се мултиплицира. Тикът винаги има латентно значение (променливо при всеки индивид), което психологическият анализ може да разкрие. При възрастния човек тикът редовно придружава невротично състояние (най-често натрапливо). У детето, той изразява афективна неудовлетвореност (прекалено грижовно или прекалено ригидно възпитание, съперничество между децата), сдържан бунт, тревожност и виновност. Много от тези паразитни движения изчезват спонтанно с растежа. Когато продължават при юношите и възрастните, може да се опита намаляването им чрез поведенческа* терапия, релаксация или психотерапия. „Тиковата болест", описана от Ж. дьо ла Турет (1885), характеризираща се с неволни движения и двигателна некоординираност, придружена от ехолалия и копролалия и настъпваща обикновено между 2 и 15 години, може да има органичен произход.
