Наука, имаща за предмет изучаването на периодичността на биологичните явления.От едноклетъчните до човека съществуват биопериодични явления ежегодна миграция на лястовиците, цикъла у жената и т. н. Тези биологически ритми са вписани в генетичното наследство на живите организми и слабо се повлияват от условията на средата. Ритмичност притежават не само дейностите и храненето, но и физиологичните функции при човека: кръвно налягане, телесна температура и т. н. Гениталните функции на жената, които са добре изучени след 1976 год. от американците Е. Нобъл и Фе-рин, се подчиняват на почти почасо-ва периодичност: значителен прилив на хормони от хипоталамуса на всеки 60-90 минути; пулсация на хипо-физарни хормони на всеки час. Биологичните цикли изглежда са подчинени главно на редуването на деня и нощта и на други промени в околната среда като фазите на луната и смяната на сезоните. При човека обаче най-мощният фактор е от психосо-циално естество, тъй като тъкмо начинът, по който разпределя трудовата дейност и почивката си,изпълнява ролята на основен „синхрониза-тор". Едно от практическите приложения нахронобиологията е„хроно-фармакологията", която се стреми да определи ефекта от дрогите и медикаментите в зависимост от биологичните ритми.
