Психоанализа

Метод за лечение на психичните разстройства, основаващ се на дълбинно психологическо изследване, превърнало се в „наука за несъзнаваното". Създателят на психоанализата 3. Фройд, който наблюдавал неблагоприятните ефекти от някои травмиращи, привидно забравени събития, установява връзка между тях и наблюдаваните симптоми и стига до извода за съществуването на динамично несъзнавано. Някои наши действия, от най-баналните (забравяме да пуснем писмо) до най-странните (ритуал за миене на ръцете при някои невротици), се дължат, твърди той, на неясни, но реални причини. Невротичните симптоми имат смисъл; те могат да бъдат разбрани, ако се преодолее съпротивата, зад която се намира несъзнаваното. За да стигне до него, 3. Фройд опитва последователно хипнозата, внушението („можете да се спомните вашето минало") и най-после метода на свободните асоцииации („кажете всичко, което ви идва на ум"), който се оказва най-добрият, защото зачита личността на пациента. По този начин субектът сътрудничи в своето лечение. Разкриването на неговото несьзнавано не става чрез взлом, а след дълго доброволно пътуване, по време на което пациентът се научава да контролира емоциите си. Едва след като превъзмогне своята съпротива, той успява да разбере мотивациите на поведението си и да стане господар на своите действия. По време на сеансите психоаналитикът оставя пациента да се изразява без ограничения, тълкува неговите съпротиви и нагласите му спрямо лекаря (пренасяне). Психоаналитичното лечение, което е вид психологическо рехабилитиране и продължава месеци и дори години (с честота три-четири сеанса седмично), може да бъде предприето при известни условия. Най-важните са волята на пациента да се възвърне (без която не може да спазва основните уговорки: редовност на сеансите, правило за непропускане и т. н.); задоволително интелектуално и културно ниво; не много напреднала възраст (в зряла възраст нагласите трудно се променят в дълбочина). Лечението трябва да се провежда от високо квалифициран психотерапевт, който е преминал през дидактична и контролирана анализа. Психоанализата позволи да се хвърли светлина върху някои психични факти, от които 3. Фройд извлече закони. Неговото основно откритие представлява сексуалността на детето, с която то се ражда и която се развива преминавайки през определени стадии преди да стигне до същинския генитален период, при който сексуална цел е нормалният полов акт с партньор от противоположния пол. Но от раждането до пубертета, нагоните (биологическите сили) са подложени на въздействието на фактори, които влияят върху съдбата им. За да се опишат тези психични процеси, е необходимо да ги разглеждаме от три различни ъгъла: от динамична гледна точка (конфликт между наличните сили), от икономическа гледна точка (количество на изразходваната енергия) и оттопичес-ка гледна точка (структура на личността). Така Фройд достига до създаването на своята теория, непрекъснато преработвана и развивана, чиито основни принципи ще споменем: 1. Всяко поведение има за цел премахването на мъчително дразнене (принцип на удоволствието); външният свят налага някои условия, които трябва да бъдат отчитани (принцип на реалността); значимите преживявания имат склонност към възпроизвеждане (тенденция към повторение). 2. Психичният апарат се състои от три инстанции: То (съвкупност от първичните нагони, подчинени на принципа на удоволствието), Свръх-Aз (съвкупност от интериоризираните морални забрани) и Аз, чиято функция е решаването на конфликтите между нагоните и външната действителност или между То и моралното съзнание. 3. Когато Азът не успява да приспособи задоволително субекта към средата му или да" удовлетвори потребностите му, настъпват разстройства в поведението: регресия, невреиза, психосоматични разстройства, престъпност и т. н. Психоаналитичното лечение, което първоначално се прилага само при възрастни с неврози, постепенно се въвежда и при лечението на деца, престъпници и шизофренно болни. Но психоанализата не се задоволява да бъде само терапия. Тя е и наука, обясняваща човешкото поведение и предоставяща плодотворни хипотези на различни хуманитарни науки: - педагогика, социология, антропология.