Хуманистична психология

Психологическо движение, което декларира като своя цел развитието на личността. Още в началото на 30-те години К. Хорни  проповядва, че себереализацията е основен стремеж на живия организъм. Привеждайки в действие най-доброто от своя потенциал, човекът може да изрази съкровената си същност, да се реализира и да участва в делата на цивилизацията. На свой ред А. Маслов показва на базата на много примери как индивидът може да бъде щастлив и да се реализира пълноценно като работи с настървение. Нормалният човек не винаги се стреми към отдих. Желаното напрежение също поражда удоволствие. Тук отново откриваме идеите, проповядвани от К. Голдщайн, К. и Ш. Бюлер. В началото на 60-те години хуманистичната психология се развива и разпространява извън границите на САЩ, до голяма степен благодарение на К. Роджърс. Едновременно с това се развива нова концепция за живота, според която важно за човека е не да задоволява своите потребности, а да живее „както трябва" т.е. в съгласие със законите, заложени в него. В тази перспектива психологът става посредник, благодарение на когото човекът може да опознае себе си по-добре, и възпитател, който проправя пътя към самоосъществяването.