Серия от промени, които довеждат определен организъм до зрялост. Лястовици, отглеждани в много тесни клетки, в които не могат да разперят криле, извършват първия си полет без колебание (Д. А. Шпалдинг, 1878; К. О. Уитман, 1919), когато органичното съзряване е достигнало необходимия стадий. Също така, децата на индианците Хопи, които биват връзвани за дървени люлки през първите месеци след раждането си, прохождат на същата възраст, на която и деца, които са били свободни в движенията си (У. Денис). Съзряването се извършва във всички области на организма: нервната, мускулната, костната, ендокринната. Докато зрялостта е статично понятие, крайно състояние на развитието, съзряването е динамичен процес, ходът на развитието. Този термин, използван първоначално от биолозите и генетиците за характеризиране на периода, предхождащ оплождането, беше популяризиран чрез трудовете на А. Гезел върху детската психология и разпрострян върху цялата еволюция на организма към неговата зрялост. Съзряването се състои в структурни изменения, дължащи се главно на наследствеността и на физиологичното и анатомичното развитие на нервната система, които са значителни при плода и кърмачето. Но ролята му не се ограничава само до първите стадии от живота. То продължава до изчерпване потенциала за растеж на индивида и е в тясна връзка с външната среда. Според Ж. Пи-аже, съзряването на нервната система предоставя определени възможности, които се осъществяват по-ра-но или по-късно (или никога) в зависимост от опита и околната среда. Психологическото съзряване, чрез което се формира зрялата личност, води индивида до постепенно подчиняваме на търсенето на удоволствие на принципа* на реалността.
