Сензорен елемент, който може да бъде активиран от вътрешен или външен стимул и който управлява глобално поведението на живия организъм. Основните рецептори са:ретината (колбички и пръчици); кохлеарната (охлювната) мембрана (слух), съдържаща около 25 000 ресничести Кортиеви клетки; кожата, в която се намират 1 200 000 чувствителни към болка, 700 000 чувствителни на натиск, 250 000 чувствителни към студено точки и само 30 000 чувствителни към топло точки, разпръснати неравномерно по тялото; вкусовите лукмици на езика (има четири вида Метки, чувствителни за кисело, гор-о, солено и сладко); ресничестиI нервни клетки на носната лигавица. Всички тези рецептори са обединени в групата на екстероцепторите, защото те информират организма за външния свят. В групата на интероцепторите са висцероцепторите и проприоцепторите. Първите ни осведомяват за състоянието на вътрешните органи, а вторите - за положението на главата (полукръгли канали на вътрешното ухо), както и за позите и движенията на тялото ни (рецепторите на кинестезичната чувствителност са разположени в ставите, сухожилията и мускулните вретена). Терминът невронен рецептор се използва за обозначаване на големи молекули, разположени на нивото на външната страна на постсинаптичната мембрана, които притежават специфичен афинитет към определен химически медиатор.
