Събиране на много хора в недиферекцирана маса. Според схващанията на Ж. дьо Тард (1843-1904) иЖ.Льо Бон (1841-1931) тълпата е разнородна маса от индивиди, без здрава връзка, събрани случайно, не по силата на някакви закони или задължения, групирани в мимолетно множество. Обратно, съвременните социални психолози различават няколко вида тълпи, притежаващи собствени характерни черти: едни са организирани предварително (митинг), други са случайни (народни увеселения) или спонтанни (зяпачи, привлечени от злополука). Тълпите са способни на крайни реакции на въодушевление или насилие, на които не устояват и най-добре контролиращите се хора. За обясняване на единодушието тези движения се споменава психичното заразяване. Всъщност индивидуалността на субектите не се разтваря в тълпата. Всеки притежава свои предразположения, които определят поведението му. Тези влечения, чийто психологически и социално-икономически произход е доказан (например, колективното насилие в южните щати се увеличава, когато намалява продажбата на памука), намират случай да се изразят в масовите прояви, където индивидът, станал анонимен, е насърчаван от единодушието, което среща.
