Шизофрения

Болестно състояние, характеризиращо се с прекъсване на контакта със заобикалящия свят, отдръпване от действителността и аутистично мислене. Под термина „шизофрения" се групират множество разстройства като налудни идеи (за откраднати мисли, например), слухови халюцинации (глас коментира мислите на субекта), нелогично разсъждаваме, афективна индиферентност, социална изолация, странно поведение (трупане на отпадъци вкъщи, говорене на себе си на публично място...). Шизофренията е универсална болест. Тя се среща навсякъде по света и винаги в еднакви пропорциии: един или два случая на 10 000 жители (А. Жабленски, Световна здравна организация, 1986). Шизофренният субект живее в един архаичен свят; усвоеното и интелектуалните му способности не са разстроени невъзвратимо, но мисленето му следва свойствена само за него, егоцентрична, магическа логика. Потопен в своя болестен свят, той изглежда инертен и безразличен към света, който го заобикаля; живее в самотата на мечтанията си. Основните клинични форми на шизофренията са дезорганизирани-ят тип, характеризиращ се с инко-херентно мислене, отсъствие на налудни идеи и притьпена, неадекватна афективност; кататонният тип (мутизъм, негативизъм, волево запазване на определена поза...); парано-идният тип (налудни идеи за преследване, величие, ревност...). Има много опити за обяснение на причините за това заболяване, което обикновено се появява между 15 и 45 години, но никое от предложените обяснения не е задоволително: Х. Гърлинг допуска лошо функциониране на един или няколко гена, разположени на хромозома No 5. Някои смятат, че то е последица от енцефалит, но не се установяват увреждания, специфични за шизофренията. 3. Фройд отбелязва честотата на не-съзнаваните хомосексуални влечения; други автори споменават лошото качество на междуличностните връзки вследствие на ранна афективна недостатъчност или на кастриращата нагласа на властна майка и т.н. Шизофренията се развива на фази или без прекъсване. Тя се повлиява от невролептиците* и клозепина (Дж. Кейн, 1988).