Изостаналост

Състояние на дете или възрастен със забавено развитие. Това забавяне, което се преценява по отношение на средната величина на групата, към която принадлежи разглежданият индивид, може да бъде глобално или да засяга отделна страна на личността. Когато са засегнати психичните функции, субектът не може да се справя в живота; ако е дете, то е неспособно да учи и е наивно и егоцентрично. 1. Интелектуалната изостаналост отговаря на вродена недостатъчност на развитието на интелигентността, която се проявява рано и по принцип не може никога да се компенсира. Във Франция размерът на тежката интелектуална изостаналост се изчислява между 3 и 6 на хиляда. Интелектуалната изостаналост може да се дължи на наследственост, на неустойчивост на Х хромозомата (предавана от майката и способна да засегне всички синове от една майка), на хромозомна аберация (като синдрома на Даун), на органично увреждане на мозъка вследствие на заболяване на майката по време на бременността (например от рубеола), на черепна травма при раждане, на енцефалит и т.н. Но съществуват и други форми на интелектуална изостаналост, чиито причини продължават да бъдат неизвестни, нЬ които изглеждат свързани с някаква „културна небрежност" (като при вълчите деца) или с ранна афективна недостатъчност. 2.  Афективната изостаналост, която се проявява при индивиди, най-често с нормална интелигентност, съответства на психична незрялост вследствие на фиксация към някой стадий от детството; проявява се главно с прекалена привързаност към родителите, липса на самостоятелност, егоизъм, пуерилизъм и може да се развие благоприятно под влияние на психотерапията.