Комплекс

Съвкупност от несъзиаванн стремежи, която детерминира нагласите на индивида, поведението, сънищата му и т. н. За много хора съдържанието на това понятие остава неясно. Някои мислят, че става дума за вътрешен конфликт, който противопоставя моралното съзнание на сексуалните и агресивните нагони, други - че е предизвикан от силен шок от сексуално естество. Почти всички смятат, че това е болестно явление. Но това съвсем не е така. В психоаналитичната терминология тази дума означава съчетание от индивидуални черти, желания, емоции, чувства, противоречиви афективни нагласи, които практически винаги са несъзнавани, и всичко това е организирано в едно цяло, което е част от личността. Формирането на комплексите става през първите години от живота. В основата им винаги се открива двойката обич - омраза. Те не са патологични, но могат да станат такива вследствие на промените, които претърпяват, или на вторична хилертрофия. Когато не получат нормално разрешение, те предизвикват харак-терологични разстройства у децата и намират продължение в нервни разстройства у възрастните. Всяко важно събитие в житейската история на детето е в състояние да предизвика формирането на комплекс. Раждането на следващо дете в семейството например предизвиква поредица от промени в нагласите на всеки от членовете му. По силата на обстоятелствата майката, която е погълната от грижите по новороденото, се отвръща от по-голямото дете. То се чувства фрустрирано и става ревниво и агресивно към по-малкото. То също така желае майката да не обръща повече внимание на бебето. Измъчвано от противоречиви чувства, от любов и омраза, от желание за помирение и агресивност, голямото дете изпитва тревожност. Понякога регресира, не иска да ходи на детска градина, доставя си автоеротично удовлетворение, започва да говори като бебе, да се напикава. За него това е мъчително, травмиращо изживяване, което определя поведението му и формирането на „комплекс за натрапничество" (Ж. Лакан). Впоследствие всичко може да бъде изгладено, но в психиката на детето остава следа, която може да бъде реактивирана от следващи сходни изживявания. То става чувствително към несправедливостта, непокорно, авторитарно или покорно, егоистично или алтруйстично - според темперамента си и възпитанието. Характерът му се формира в зависимост от фрустриращата ситуация, личността му организира и включва мотивациите и постъпките, диктувани от комплекса. Несъзнаваният протест срещу присъствието на „натрапника" години по-късно може да се пренесе > социалната област и да се прояви например в нетърпимост към някои хора, възприемани като съперници.