Най-тежкото състояние на интелектуална недостатъчност, което се характеризира с невъзможност за усвояване на речта и пълна неспособност за самообслужване. Дори в зряла възраст умственото развитие на страдащия от идиотия не надминава три-четиригодишна умствена възраст (К.И. под 34). В идиотията се наблюдават различни степени. На най-ниското ниво („дълбока умствена изостаналост" съгласно френската номенклатура на видовете недостатъчност от 9 януари 1989) поведението е чисто рефлекторно, импулсивно и единственото, което може да се научи, е ходенето, дъвкането и някои прости жестове. В по-благоприятните случаи, квалифицирани като „тежка умствена изостаналост" (К.И. между 20 и 34), засегнатият може да бъде научен на прости жестове (самостоятелно хранене, контролиране на сфинктерите...). Страдащите от идиотия се нуждаят от постоянно наблюдение и помощ. Дълбоката умствена изостаналост и тежката умствена изостаналост могат да бъдат причинени от наследствени фактори, от увреждания при раждането и от енцефалит на новороденото.
