Дрога

Естествен или синтетичен продукт, способен да промени поведението на този, който го приема, и да породи зависимост. Дрогите могат да бъдат класифицирани в пет групи: I. упойващи вещества, или „твърди дроги", сред които са кокаинът и опиатите (опиум, морфин, хероин, кодеин); 2. опиващи дроги като алкохола, етера и аниловия ацетат, който се съдържа в някои лепила; 3. халюциногени* като индийския коноп, или канабис (70 - 85% от френските токсикоманни субекти употребяват индийски коноп); 4. психостимуланти, или психоана-лептици. В тази група са продукти като кафето, чая, тютюна, но и амфетамините, които се получават само по лекарско предписание; 5. сънотворни, каквито са барбитуратите, които твърде често присъстват в домашната аптечка. В САЩ токсикоманията е един от най-големите проблеми за правителството, което през 1987 год. е посветило 3,5 млрд. долара на борбата с този бич. Не преставаме да се питаме какво кара толкова хора да употребяват дроги въпреки смъртната опасност, която това крие. Чисто физическото удоволствие? Желание за утвърждаване, като се предизвиква обществото, нарушавайки нормите му? Акт на присъединяване към групата? Запълване на основна липса? Или шантаж по отношение на семейството? А може би непредпазливо любопитство, превърнало се в капан, от който няма изход? Отговорът не може да бъде нито един, нито обобщаващ. . Все пак статистиките доказват, че консуматорите на дрога са сред най-бедните и сред социално неприобщените субекти: 0,08% от висшите ръководни кадри, 0,67% от средните ръководни кадри, 20,72% чиновници и 49,61% от хората без определена професия (по данни от 1988 год.). От друга страна, може да се каже, че всички токсикомани търсят незабавно, получено без никакво усилие удоволствие. Тези вещества стимулират „центровете на удоволствие", открити в мозъка оТ Ж. Оулдс (1954). Това са същите структури, наречени още възнаграждаваща мозъчна система, които ни доставят радост, когато сме създали красиво произведение, извършили героична постъпка или просто сме си свършили добре работата. Употребата на дрога щеше да бъде по-малко осъдителна, ако повтарящото се стимулиране на центровете на удоволствие не водеше до хабитуация, която изисква нарастващи дози. Едновременно с това настъпва един вид „инерция", или не-реагиране на тези мозъчни структури на физическите или интелектуални дейности, удоволствието от които е било нормалното възнаграждение. При това положение за субекта остава само безнадеждността и връщането към дрогата. Борбата срещу удоволствието, получено без усилие, е почти невъзможна. Оттук става ясно защо битката срещу токсикоманията се изразява главно в превантивни действия.