Обща тенденция на организма, който се стреми да поддържа постоянни условията за равновесие в своята среда. Това понятие, въведено във физи-ологията от У. Б. Кенън (1926), е пренесено върху психологията (К. П. Рихтер) и етологията* (К. Лорени). Поведение, насочено към определена цел, се интерпретира като търсене на ново равновесие: например, строенето на гнездо е търсене на средство за борба срещу спадането на телесната температура. -> адаптация.
