Двигателна енергия на инстинктите към живота. Либидото има основно значение в поведението на човека, като до голяма степен го обуславя. То не е свързано само с функционирането на гениталните органи и може да се насочи към обекти и хора (обектно либидо), да се обърне към собственото тяло (нарцистично либидо) или да подхранва интелектуални дейности (сублимирано либидо). Съществува енергийно равновесие между нарцистичното либидо (или „Азово либидо") и обектното либидо: когато едното се увеличава, другото намалява. По време на растежа тази енергия на инстинктите се локализира върху някои ерогенни зони, променящи се с възрастта, или върху някои обекти. Психоанализата обяснява много характерологични черти и по-голямата част от видовете дезадаптирано поведение (неврози, перверзни) с трайни фиксации на либидото в различни моменти от развитието му или с регресия към някой от тези стадии. Критиките към тази теория се отнасят до това, че тя свежда всички конфликти до този единствен източник на енергия.
