Обектно отношение или отношение към обект

Отношение, което съществува между субекта и външен спрямо него „обект". През първите два месеца от живота новороденото се намира в напълно нарцистично състояние; то реагира на вътрешните и външните дразнения, изпитва удоволствие или неудоволствие, но още не се е разграничило от външния свят. По-късно, между третия и шестия месец, от множеството се отделя неясен „обект": майката или всеки друг човек, който се грижи редовно за кърмачето и който става източник на удоволствие (храна, грижи...), с когото детето установява първото си обектно отношение. В осмия месец това отношение е толкова персонализирано, че присъствието на мястото на майката на непознат обект предизвиква истински невротичен страх у бебето. Първите обектни отношения имат основополагащо значение за организацията и развитието на личността.