Личности променили разбирането ни за човека

Павлов

Павлов

Вертхаймер

Вертхаймер

Титчнър

Титчнър

Джон Дюи

Джон Дюи

Кюлпе

Кюлпе

Карл Роджърс

Роджърс

Фроид

Фроид

Ерих Фром

Фром

Станислав Гроф

Гроф

Анри Валон

Валон

Скинър

Скинър

Маслоу

Маслоу


Разсъждение

Мисловно опериране, състоящо се в поставяне в логическа последователност на дадени съотношения (т. е. съждения), водещо до умозаключение. Качеството на умозаключението зависи от неговите предпоставки. Седем-осемгодишният ученик казва, че олиото плава над водата, защото е „мазно", а после, изоставяйки това качество, което е неприложимо към други предмети (дърво, корк...), казва, че е „леко". Неговият извод се основава на наблюдения от действителността. По-късно, на единайсет-дванайсет години, той вече може да разсъждава абстрактно и използва понятието „плътност" (отношение на теглото към обема), което вече представлява съждение. Прогресът в умозаключенията се дължи на социализацията и на намаляването на детския егоцентризъм. Той може да се оценява обективно чрез метода на теста (аналогия: „И ножът, и парчето стъкло са...?"; сходство: „По какво си приличат бирата и виното?"). Различават се обикновено две форми на разсъждение или умозаключение: дедукция, която е преход от общото към частното („Всички хора са смъртни, следователно аз съм смъртен") и индукция, която е екстраполиране на частен случай до обобщение.