Потребност

Състояние на човек, който изпитва някаква липса. Потребността действа като сигнал за тревога и принуждава индивида да извърши действието, което може да я удовлетвори. Измежду различните потребности различаваме потребности, които съответстват на физиологическите условия на организма, и потребности, които са обусловени от социалните условия. Удовлетворяването на първите е необходимо за живота. Това са потребностите от храна, въздух, топлина, сън, отделяне. Дълго време периферната теория на У. Кенън, която обяснява появата на потребността със състоянието на органите (напр. гладът се дължи на ритмичните контракции на стомаха), изглеждаше задоволителна, въпреки че оставяше без отговор някои отклоняващи се от нормалното поведение видове като това на субектите, засегнати от анорексия или затлъстяване. Първите се намират понякога в будещо тревога състояние на недохранване, но не изпитват глад, а вторите продължават да търсят храна, въпреки че са прехранени. Наред с усещанията идващи от вътрешните органи, за които говори Кенън, съществуват и други нервни пътища, които бяха разкрити от изследванията на психофизиолози като К. Лашли. Изглежда в мозъка има два центъра, отговарящи за всяка органична потребност, единият на отключването на това поведение, другият на зсищането. Дразненето на тези центрове от сетивни въздействия (стомашни контракции при вида на апетитно ястие) и хуморални промени (намаляване на количеството на захарта в кръвта), съчетани със социокултурните влияния (европеецът се храни три пъти дневно), както и със психоафективните, обясняват появата на потребностите и на тяхното удовлетворяване. При затлъстяването видяхме, че задоволяването на потребността не премахва непременно желанието. Така е, защото изпитваната потребност, която конкретно се изразява в желание за хранене, пиене, сън и т. н., често прикрива друга потребност, която има психоафективен характер и която субектът не осъзнава. В този случай има несъответствие между „искането" на индивида и „отговора", който получава. Другите потребности, наречени вторични, тъй като не поставят под въпрос живота на индивида, все пак заемат привилегировано място в психологията на човека. Броят им е голям, но три са особено важни: това са потребностите от сигурност, от обич, от лична ценност. Удовлетворяването им е източник недобро самочувствие и разцвет на личността, докато фрустрацията на тези аспирации може да причини поведенчески разстройства.