Увреждане на здравето вследствие неспособност на тялото да използва органичните си защитни сили срещу агресията от външната среда (травма, токсикоинфекция и т. н.) или да реши психологическите си конфликти. В зависимост от средата, към която принадлежи, болният признава по-лесно или по-трудно действителното си състояние (селяните и ръководните кадри, които изживяват болестта като слабост, й оказват по-голяма съпротива). Когато болестта се приема от субекта, в психологически план се извършва един вид регресия: от външния свят интересът се премества върху собственото тяло, което изведнъж придобива първостепенно значение; болният се държи като егоцентрично, понякога тиранично дете, което зависи от околните. Болестта може да носи удовлетворение на някои хора, които намират в нея значителни предимства (отпадане на отговорностите). При болните от неврози често се наблюдава как субектите прекъсват лечението, когато осъзнаят, че оздравявайки, ще изгубят своите печалби от болестта.
