Образ на човек, формиран в ранното детство. Свързана с най-ранния опит, с инфантилната фрустрация и удовлетвореност, тази представа носи силен афективен заряд. Амбивалентните чувства могат да породят две противоречиви имаго (например добра, възнаграждаваща майка и лоша, фрустрираща майка). В зависимост от това, дали преобладава доброто или лошото имаго, субектът ще има различно отношение към света. По силата на механизма на проекция имагото действа като изкривяваща призма (склонност да се виждат у някои хора от обкръжението основните характерни черти на съхранения образ), насочва нашите симпатии и до известна степен определя нашите междуличностни отношения.
