Неуравновесеност (психична)

Личностна аномалия, водеща до социална дезадаптация. Психичната неуравновесеност се характеризира главно с променливост на настроението, свръхемотивност и нестабилност, която подтиква субекта да предприема няколко дейности едновременно. Отношенията на психично неуравновесените хора с околните са подложени на същите колебания и често са бурни. Пътят им от детството е белязан с ранно противопоставяне на родителите, бягства от дома, скитничество, кражби, алкохолизъм, наркомания, опити за самоубийство. Дълго време се смята, че психичната неуравновесеност е конституционална, но сега се придава определящо значение на влиянието на възпитанието и по-специално на недостатъчността на авторитет, на брачното разногласие, на нестабилността на жизнената среда. Опитите за лечение и за професионална реализация често завършват с неуспех. Понятието „психична неуравновесеност" липсва в американската нозография (DSM Ш). Описанието, което се доближава най-много до нея, съответства на антисоциална личност. психопатия.