Алиенация (умствена)

Лудост, умствено разстройство, което прави невъзможен социалния живот. Този термин се разбира в същинското си значение, като се съотнася към обществото. Алиенираният е неспособен да води нормален живот, да се съобразява с правилата на социалната си група. Именно поради това той е „алиениран", т. е. чужд на групата (alienus на латински означава „друг, чужд"). Това, което по същество характеризира алиенацията, е разстройството на отношенията с другите хора, разграждането на комуникативната функция. Изразните средства на алиенирания са разстроени, нагласите му са странни, трудно разбираеми. Неадекватното му поведение често е източник на социални безредици и дори опасност, което мотивира настаняването му в специализирано болнично заведение. Аутизмът, характеризиращ се със загубване на жизнения контакт с външния свят, както и параноята, белязана с разстройство на социалните връзки, са две от големите форми на умствената алиенация. От 1958 год. съществува тенденция термините „алиениран" и „алиенация" в медицинския речник да бъдат замествани с термините „болен" и „психична болест". ) психиатрия; психоза.