Налудност

   Разстройство на съдържанието на мисловния процес, при което въображаеми факти се смятат за действителни.  Това повече или по-малко трайно психично състояние се среща при психичните, но също така и при инфекциозните болести, интоксикациите (алкохолизъм, токсикомания...) и дори при силна треска. Понякога налудността става хронична. Трайното й установяване означава тежко разстройство на личността и променя дълбоко отношенията на болния с неговото обкръжение. Хроничните налудности (параноялни налудности, хронични халюцинаторни налудности, фантасти налудности) заемат голямо място в психопатологията на възрастния поради разнообразието и важността им. Техните прояви, формиращите ги механизми и развитието им са безкрайн* променливи. През XIX век В. Манян предлага еволютивно описание на налуднос-тите, като разграничава четири последователни фази: безпокойство, налудност за преследване, налудност за величие и деменция, но впоследствие се забелязва, че тази схема не може да бъде приложена към всички случаи. Сега интересът е насочен към задълбоченото изучаване на личността. И наистина невъзможно е налудната идея да бъде откъсната от миналото на болния, от неговата афективност и житейски опит. Според психоаналитиците налудността е израз на изтласкани чувства, които съзнаващата личност на болния не може да приеме. Той приема като идващо отвън това, което всъщност му принадлежи („някой ме принуждава да говоря нецензурни думи", „някой ме подтиква да извършвам неморални действия..."). Параноялната налудност има същия източник: идеята „аз го мразя" става „той ме мрази". Or този момент освободеният от чувство за вина болен може да отприщи агресивността си и да стигне до убийство. Състоянието на налудност не предполага непременнб наличие на интелектуална недостатъчност. Някои болни притежават забележителна интелигентност. Те може да имат нормална дейност и докато не се засегне специалната тема на тяхната налудност, не могат да бъдат различени от нормалните хора. Налудни-те теми са неизброими: преследване, фрустрация, виновност, величие, об-себеност и т. н. Някои се придружават от толкова интензивни образи, че се превръщат в халюцинаторни. Съществуват налудности, споделяни от двама или повече души. Така цели семейства могат да бъдат обхванати в налудни мрежи, като всеки привежда допълнителни аргументи, които засилват убедеността на членовете на групата.