Сексуална перверзия, характеризираща се с получаване на еротично удоволствие от болката, причинявана на друг човек. Садистът изпитва сексуална възбуда само когато причинява болка на партньора си. В по-тежки случаи, които за щастие са редки, жестоките му действия могат да стигнат до убийство. Най-известният случай в това отношение е маршал Жил дьо Ре (1400-1440), който погубил между 140 и 300 деца, според различните преценки. Някои убийци като Джак Изкормвача и Петер Сутклиф нападат само проститутки. Според Д. Каме-рон и Е. Фрейзър (1988), тяхната мотивация трябва да се търси в незряло отношение към жените, чийто корени се намират в отношението към майката, която е едновременно обект на обич и източник на фрустрация. „Дребният садизъм" се ограничава с бичуване, хапане или дори морални унижения. Някои автори смятат, че тази перверзия е конституционална. Според психоаналитиците, тя е елемент от контрастиращата двойка „садизъм-мазохизъм" и е свързана, в частност, със садистично-аналния стадий, с първите сфинктерни изживявания (привикване към чистоплътност), с бунта срещу авторитета и с изместената върху друг човек агресивност.
