Оправдаване на дадено поведение, чиито действителни причини не са известни. Субект в състояние на хипноза, който получава заповед да извърши някакво действие, след събуждането изпълнява действието без да знае действителния му мотив. Когато искат от него да обясни поведението си, той излага приемливи причини. Несъзнаващ силите, които го движат, той е принуден да оправдае поведението си с някаква логична причина. Например: малко момче, влюбено в учителката си, открадва носната й кърпичка. Когато го питат, казва, че тя му е била нужна, а след това не посмяло да я върне. Всъщност, то е искало да притежава вещ, символизираща обичаната личност. Интелигентността му е реорганизирала по приемлив начин връзките между не-съзнаваните елементи.
