Липса на увереност. Стеснителният субект е емотивен, бои се да не постъпи зле. Много впечатлителен и реагиращ понякога крайно на емоциите (заекване, треперене и т.н.), той се смущава в присъствието на други хора и предпочита да избягва социалните контати. В повечето случаи стеснителността е придобита в детството под влияние на неумело възпитание: родители, които не позволяват на детето си да поема отговорност и да дружи с другарчетата на неговата възраст или, напротив, имат прекалени, невъзможни за задоволяване изисквания. От това произтичат чувства за неувереност, агресивност и вина, проявяващи се в потиснатост и-затваряне в себе си, които са главните симптоми на стеснителността. За децата включването в някакво младежко движение, като например скаутизма, често има благоприятно въздействие; при възрастните понякога е необходимо прибягването до психотерапия.
