Съвкупност от явленията на сексуалния живот. Психоаналитиците разграничават гениталността, съвкупност от характеристиките, свързани с органите за копулация от сексуалността, разпростираща се върху любовта изобщо. Сексуалният живот не започва едва в пубертета, а още от ранното детство. Пубертетът представлява само психофизиологически етап, период, през който сексуалното влечение, станало алтруистично, се насочва към нова цел. Фройд установява хронологията на етапите, през които нормално преминава сексуалността на субекта в условията на нашата култура. Основната идея е, че съществуват ерогенни зони (т.е. области от тялото, способни да предизвикват удоволствие), имащи превес една над друга в зависимост от възрастта. През първата година от живота оралната зона е източникът на всяко удовлетворение (сукане от майчината гръд); през втората и третата година интересът се премества главно върху аналната зона (усвояване на навици за чистота); между три и пет години предимство придобиват гениталните органи. От шестгодишна възраст до юношеската възраст настъпва успокоение на сексуалните пориви (латентност), които пубертетът бурно реактивира. По това време субектът, който е узрял до сексуалността на възрастните, се насочва към противоположния пол. Сексуалността е обусловена едновременно от органичната зрялост и от социокултурните условия. В нашето общество тя е обект на определени ограничения от религиозно или просто морално естество. Но в някои общности тя разцъфтява свободно и може да се види как четиригодишни деца съвсем естествено подражават на любовните игри на родителите си (Х. Паудърмейкър).
