Умора

Усещане за неразположеност и за намаляване на способността за действие, което се появява след значително усилие. Като нормална реакция, умората е едновременно сигнал за тревога и мобилизация на защитните сили на организма. Острата умора (например тази, която се появява след дълго ходене) изчезва бързо при почивка. Обратно, хроничната умора вследствие на ежедневно повтаряно усилие има продължителен ефект, който й придава патологичен характер. От това следва нервно изтощение, което се изразява с генерализирана ас-тения, дифузни болки (в гърба, корема), интелектуални затруднения (нестабилност на вниманието, забравяне), промени в съня и настроението (раздразнителност, песимизъм, тревожност, нерешителност) и понякога психосоматични (стомашна язва, високо кръвно налягане) или психични разстройства. Пропорцията на работниците, които имат невротични прояви вследствие на умора, се изчислява на една трета. Съществуват и загадъчни видове умора, като тази появила се в САЩ през 1982 год., която обикновено засяга млади мъже, бели и принадлежащи към заможните среди. Те много често внезапно се чувстват изтощени, депресирани, неспособни на интелектуално усилие и изявяват различни неврологични разстройства. Всички възможни причини били обсъдени (вируси, бактерии, паразити и т.н.), но до 1987 год. причините за тази форма на умора остават неизяснени. Умората се лекува главно с почивка на открито, но истинското лечение е профилактично: то се състои в такова оборудване на трудовата среда, което да премахне микротрав-мите (излишен шум, недостатъчно осветление) и да следва правилата на добрата хигиена.