Усвояването на знания е функция на интелектуалните възможности на субекта, на неговата личност и на използваните методи. Всяко знание е относително и един и същи предмет, разглеждан от двама наблюдатели, използващи различни методи, може да изглежда различно. Това, което наричаме „действителност", е само отражение на света, създадено от нашия мозък. Когато знанията ни се увеличават, това означава не само увеличаване на интелектуалните придобивки, но преди всичко реорганизиране на съвкупността от тях. Например когато при психоаналитичното лечение пациентът разкрие значението на някакъв невротичен симптом, това може да доведе до неговото оздравяване. Новото знание променя структурата на личността в интелектуално и афективно ношение.
