Невроза на изоставяне

Невроза, при която субектът, без да е действително изоставен, живее в постоянен страх, че това ще му се случи. Произходът на тази невроза на изоставяне понякога се открива в травмиращ епизод в ранното детство: действително изоставяне, смърт на родител, временно отдалечаване от дома, но най-важното изглежда конституцията. И наистина, у страдащия от тази невроза се наблюдава невровегетативна слабост, проявяваща се най-често с разстройства на храносмилателната система. Той също така е свръхчувствителен, емотивен и тревожен. В основата на неговия характер се намира чувството за малоценност и афективен глад. Взискателен и егоистичен, той очаква да се занимават само с него, да го обичат безусловно. Чувствителността му го кара да реагира живо дори и на най-малката фрустрация чрез противопоставяне, агресивност, негативизъм или чрез плахо покорство спрямо любимия човек.