Учение за физическите и психичните характеристики на хората, класифицирани в определен брой типове. Не съществува една единствена, а много типологии, които се различават помежду си по използваните критерии. Всички типологии могат да бъдат сведени до две големи групи. В първата се разполагат класификациите, които почиват върху изучаването на специфичната организация на тялото. Те използват морфологични измервания и физиологични данни (като биотипологиите* на Е. Креч-мер и У. Х. Шелдън). Във втората група са типологиите, основаващи се върху поведението и нагласите към света като характерологията* на Ж. Хайманс и Е. Вирсма, тези на К. Шнайдер или на К. Г. Юнг. В социалната област съществуват други форми на типологизиране, основаващи се на изучаването на общественото мнение. В политически план се наблюдават главно два типа граждани: радикален тип, който желае промяната на установените системи (Дж. Ф. Кенеди, М. Горбг.чов) и консервативен тип (У. Чърчил, К. Аденауер). В плана на социокултур-ните ценности се различават главно четири типа хора: целящи политическо и икономическо могъщество (А. Хитлер, Сталин), пристрастени към идеите (Декарт), отдадени на другите (А. Швайцер) и най-после стремящи се да обединят света (папа Йоан ХХШ). От своя страна, лекарите различават два типа хора:хиперактивни, които са винаги заети, нетърпеливи, амбициозни (тип А) и спокойни,ненап-регнати, улегнали (тип Б). Огромното разнообразие от типологии се дължи на факта, че всяка от тях взима под внимание само един личностен аспект при изграждането на класификациите. Но е трудно, за да не кажем невъзможно, да сг подходи по друг начин. За създаването на достоверна типология, трябва да се извърши огромна работа по синтезиране на физическите, интелектуалните, афективните и културните компоненти на личността. В СССР учени, които принадлежат към различни хуманитарни науки (биология, психология, антропология и т.н.) са се заели с тази задача, която далеч не би могла да бъде завършена. Междувременно съществуващите типологии позволяват схематичното описание на индивидите и предвиждането в известни граници на тяхното поведение.
