Учение за физическите и психичните характеристики на хората, класифицирани в определен брой типове. Не съществува една единствена, а много типологии, които се различават помежду си по използваните критерии. Всички типологии могат да бъдат сведени до две големи групи. В първата се разполагат класификациите, които почиват върху изучаването на специфичната организация на тялото. Те използват морфологични измервания и физиологични данни (като биотипологиите* на Е. Креч-мер и У. Х. Шелдън). Във втората група са типологиите, основаващи се върху поведението и нагласите към света като характерологията* на Ж. Хайманс и Е. Вирсма, тези на К. Шнайдер или на К. Г. Юнг. В социалната област съществуват други форми на типологизиране, основаващи се на изучаването на общественото мнение. В политически план се наблюдават главно два типа граждани: радикален тип, който желае промяната на установените системи (Дж. Ф. Кенеди, М. Горбг.чов) и консервативен тип (У. Чърчил, К. Аденауер). В плана на социокултур-ните ценности се различават главно четири типа хора: целящи политическо и икономическо могъщество (А. Хитлер, Сталин), пристрастени към идеите (Декарт), отдадени на другите (А. Швайцер) и най-после стремящи се да обединят света (папа Йоан ХХШ). От своя страна, лекарите различават два типа хора:хиперактивни, които са винаги заети, нетърпеливи, амбициозни (тип А) и спокойни,ненап-регнати, улегнали (тип Б). Огромното разнообразие от типологии се дължи на факта, че всяка от тях взима под внимание само един личностен аспект при изграждането на класификациите. Но е трудно, за да не кажем невъзможно, да сг подходи по друг начин. За създаването на достоверна типология, трябва да се извърши огромна работа по синтезиране на физическите, интелектуалните, афективните и културните компоненти на личността. В СССР учени, които принадлежат към различни хуманитарни науки (биология, психология, антропология и т.н.) са се заели с тази задача, която далеч не би могла да бъде завършена. Междувременно съществуващите типологии позволяват схематичното описание на индивидите и предвиждането в известни граници на тяхното поведение.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.