Термин, използван от Р. Додж (1923) за означаване на общото и жизненоважно явление на привикване на организма към някои повтарящи се сензорни дразнения, на които той престава да реагира, защото загубват значението си. Например, ако се капне една капка вода върху медуза, тя се свива, но на двадесетото дразнене тя престава да реагира. Хабитуацията отговаря на елементарно ниво на учене.
