Разтрогване на брака по законен ред. През 1900 год. във Франция е регистриран един развод на двадесет брака, а през 1988 год. това съотношение е близо едно към три. Париж вече достигна нивото на САЩ, където всеки втори брак завършва с развод. За това нарастване има поне три причини: поставянето под въпрос на семейството в традиционната му форма; еманципацията на жената; по-голямата гъвкавост на законодателството. Разводът почти винаги представлява завършекът на тежко и трайно брачно разногласие, причината за която може да бъде сексуална, характерологична или културна. Рядко се случва съпрузите да се разделят без омраза и озлобление. Но най-много страдат от тази ситуация децата. За момчетата от 6 до 8 години, загубата на бащата е равносилна на траур. Необходимо им е средно десетина години, за да приемат този факт. Според Й. Валерщайн (1986) близо 40% от децата на разведени родители, които тя проследила в продължение на 15 години, в един или друг момент са изпадали в депресивни състояния.
