Форма на поведенческа терапия, при която пациентът е конфронтиран с пораждащ тревожността му стимул в състояние на релаксация. Терапията чрез заливане е една от терапевтичните техники чрез предизвикване на тревожност, чиято цел е отстраняване на страха чрез постепенно свикване на пациента с обекта, предизвикващ тревожността му. Стимулът може да бъде дума (например „змия"), картина, точно копие на обекта или действителния обект. Например пуска се смок и от пациента Се иска да го доближи, да го гледа, да го докосне, да го гали в продължение на пет, после на десет секунди, да го вземе в ръце, да го сложи на рамото, после около врата си и най-накрая да го доближи до бузата си. Ролята на терапевта е да насърчава пациента към понасяне на максимална тревожност. Необходим е следлечебен период, за да се затвърди това, което е усвоено.
