Несъзнаван защитен психологически механизъм на Аза, чрез който мъчителните или противоречащи на социалната личност чувства, спомени и нагони биват държани вън от полето на съзнанието. Азът отказва да признае възможността за тяхното съществуване и изразяване; наистина, докато неприятната емоция не е изразена с думи, тя остава смътна и затворена в не-съзнаваното. Но от това тя не губи динамичния си потенциал. Изтласканото желание се стреми да намери израз и да се прояви по един или друг начин (сънища, лапсуси, симптоми...), принуждавайки Аза да полага постоянни усилия. Нормалният човек е в състояние да се съпротивлява на натиска на изтласканото, без да се изтощава и без да понася особени поражения, за разлика от невротика, който употребява цялата си енергия и остава неспособен за активен живот. Понятието изтласкване заема централно място в разбирането на неврозите и една от целите на психоанализата се състои в отслабването на този психологически процес, за да се доведат изтласканите подбуди в полето на съзнанието.
