Метод за наблюдение състоянията на съзнанието на субект от самия него. От Сократ до А. Бергсон класическата психология се е изграждала върху субективния метод. Но неуспехите на тази „психология в първо лице" - трудност за субекта да бъде безпристрастен наблюдател, да предаде с точност своите знания на друг човек вследствие ограниченията на езика, невъзможност за достигане на несъзнаваните явления - предизвикват враждебността на някои психолози (бихейвиористите), които в желанието си да превърнат психологията в обективна наука твърдят, че се интересуват само от поведението, което може да се наблюдава външно , и я свеждат до една психология без душа. Въпреки това противоположно течение обаче, интроспекцията запазва ролята си в съвременната психология, в която тя е полезен метод наред с наблюдението и експеримента. Сведенията, които предоставя (под формата на интервюта и въпросници за самооценка), са незаменими в клиничната психология.
