Афективна недостатъчност

Липса или недостиг на обич. Афективнвте потребности на човека са също толкова важни, колкото и останалите и незадоволяването им може да има тежки последици. Когато малкото дете бъде отделено от своята майка, плачът и виковете изразяват безпомощността и тревожността му. После настъпва примирение, но с него апатия и отказ да се храни. Ако никой не замести майката по време на продължително отсъствие, забелязва се спиране на физическото развитие и обща регресия. Наученото е последно време изчезва, езикът обеднява, става „бебешки", енурезата и клатенето на тялото са почти винаги налице. Понякога детето си причинява болка или се самонаранява. Органичните съпротивителни сили отслабват много. Р. Шпиц е доказал вредата от ранната афективна недостатъчност. Тествайки редовно бебета, отглеждани от детегледачки в образцови детски ясли, и сравнявайки ги с кърмачета, отглеждани от майките им в изправителен дом, той констатира, че вторите имат нормално психомоторно развитие (КР = 105 в края на втората година), а развитието при първите постепенно деградира. Докато при началните тестове за бебета коефициентът им на развитие (КР) бил 124, тази цифра слязла на 72 в края на първата година, а след. втората година била едва 45. Освен това в образцовите ясли починали една трета от децата (по-точно 37,3%), а. между децата на затворничките нямало нито един смъртен случай. Шпиц и неговите последователи установили, че нежеланите ефекти от афективната недостатъчност са толкова по-тежки, колкото по-рано настъпи тя и колкото по-дълго време продължи. При повече от петмесечна раздяла у децата се появявал хоспитализъм и трайни личностни (интелектуални и афективни) разстройства. За да проверят тези твърдения, други автори (Дж. Б. Баулби, А. Фройд и т. н.) анализирали миналото на социално дезадаптирани възрастни или юноши. Оказало се, че престъпността (най-вече кражбите и проституирането при малолетни) е от 4 до 5 пъти по-честа при субектите, лишени от ефективност в детството, отколкото при отгледаните в нормални семейства. Ново потвърждение било получено от наблюденията върху деца с разстройства в развитието, за конто се полагали специални грижи: от момента, в който детегледачките и психоложките (заемащи мястото на майката) започнали да проявяват към тях грижи и нежност, децата се оживили, започнали да се хранят и увеличили теглото си. Интелектуалното ниво отново се повишило. Има случаи, в които раздялата със семейството е наложителна. Тогава детето трябва да бъде подготвено за това тежко изпитание, за да се разсее, доколкото е възможно, тревожността, която неизбежно ще настъпи. Все по-често в болниците и детските медицински заведения майките могат да бъдат с децата си, ако желаят. В противен случай им се препоръчва да оставят на детето някаква своя вещ (например носна кърпичка с парфюма си) и да го посещават по-често. Потребността да обичаш и да бъдеш обичан е не по-малко важна в зрялата възраст. Когато задоволяването й се затруднява поради трудно установяване на социални връзки (вследствие на стеснителност или неврози) или житейски събития (изоставяне, траур, старост, изолация...), субектът може да се отдаде на разнообразни заместващи дейности като посвещаването в благотворителност или колекционирането на марки. Но когато афективната празнина не е запълнена, може да настъпи повече или no-малко тежко депресивно състояние, което понякога води до самоубийство депресии; привързаност; трихотиломания.